Има два вида проекти: едните се правят, за да се “усвоят” едни пари, а другите - за да се свърши някоя полезна работа.
У нас преобладаващото число на първите доста е обезсърчило хората, които имат някаква смислена и общополезна идея и се нуждаят от финансова подкрепа за реализирането й.
Ако някой си направи труда да провери, ще бъде смаян от финансираните глупости, като например туристически разходки, маскирани като обмяна на опит в страната и чужбина или безконечни семинари, обучения и форуми, целящи най-вече един ограничен кръг от “консултанти” и “координатори” да прибират тлъсти хонорари.
В огромна част от случаите тези склонни към лавинообразно размножаване безсмислици се посещават от един постоянен контингент от хора, предимно на държавни служби, които имат и времето, и свободата да го правят. Останалите не могат да си позволят лукса да “семинарничат” ден през ден и да уплътняват работното си време с изтъркани тези, кухи приказки и кафе паузи. Защото все някой трябва и да работи.
Най-нелепото и жалкото в целия този порочен водовъртеж е, че той е подменил, а вероятно и задушил истинското гражданско общество. И че тези абонирани за проектите и семинарите “дейци” са превърнали гражданското общество в своя индулгенция и професия. Нещо повече, този контингент от “проектотворци” напоследък взе да се втвърдява и консолидира до степен да не допуска нови хора в своите редици. Което само по себе си е демократично и гражданско, та дрънка.
Но това е само едната страна на въпроса.
Другата е, че в самите правила на финансиращите програми има пороци, които тласкат “бенефициентите” към писането и респективно – изпълнението на глупави и уродливи проекти. Те започват още със залагането на параметрите и подготовката на насоките за кандидатстване. Често неоснователните рестрикции се залагат още в тях, като в оня стар виц: “да е висок, рус с кафяви очи”. Преведено на езика на насоките и формулярите, това означава: да има едикакъв си натрупан опит, да е управлявал едиколко си пари през последните едиколко си години, проектът, забележете, да не е на стойност по-малко от едиколко си евро. Да не говорим за обезсърчаващата по количество документация, съпровождаща проектното предложение. “Формализъм, изведен до абсурд”, както беше казал един германски журналист.Но дали на някого ще светне под шапката, че с въвеждането на все нова и нова бумащина и рестриктивни условия дереджето с корупцията в “печеленето” и отчитането на проекти няма да се промени? Предстои да видим...Всъщност, топлата вода в ефективното селектиране на проекти отдавна е открита. И тя се заключава в едно просто съотношение: между използвания финансов ресурс и ползите за групата или общността.
Няма как да предположим, че тези нашенски преобучени “проектни” експерти не знаят за това просто и ефективно съотношение.
Но вместо да го прилагат, го заменят с някакви напълно измислени и изкривени критерии. Не е трудно да се досетим защо...
Ала най-страшното не е, че тези персони с богат “административен капацитет” от години обират каймака от европейските и други финансиращи програми в широкото си амплоа на “експерти”, “консултанти” и “оценители” на проекти. А че лишават обществото ни от възможността да дръпне напред, с помощта на парите и солидарността на чуждите данъкоплатци.
И че успяха да деформират гражданските организации до свърталища на келепирджии, кариеристи и тарикати, в стил късното ДКМС.
Мариана Иванова
Агенция Сливен
Очакваме вашите коментари!